Спомени от Народната република

„Ой ти горо,горо,
горо зелена,
защо си свела клони зелени

Някога,когато бяхме още деца, щастието се измерваше с дължината на ваканциите при баба и дядо. Онези безгрижни моменти, когато с хлопването на вратата на жигулата, започваха дните без дата, изпълнени с мирис на сушена липа и селски хляб.
Тичахме боси по поляните, къпехме се в реката, играехме на криеница в лозето на съседката, викахме Дама Пика на тавана, спирахме колелата си с контра, а не със спирачка, късахме гуменките си по горските пътеки, висяхме от клоните на черниците......

На морето тогава нямаше кой знае колко удобства, да не кажем никакви!
Някой беше определил морската ваканция на социалистическия българин така:
„Ходи ти се на море? Планираш почивката си поне няколко месеца преди това — отпуските на съпрузите трябва да съвпаднат. Пред теб има три избора:...